УСМИХНИ СЕ, ЦСКА
Армейци, днес стартира нашият блог, посветен на ултрас културата и нашата религия ЦСКА. За начало избрахме една статия, писана през вече далечната 2008-ма година, но актуална и днес. Отделете 5 минути, прочетете я и запомнете: ЦСКА не е някаква фирма, ЦСКА не е парче хартия, ЦСКА не е ничия собственост. ЦСКА СМЕ НИЕ! И докато има и един човек, живеещ с армейската идея в сърцето си, ЦСКА ще живее! Треперете душмани, ЦСКА е по-жив отвсякога!
Усмихни се, ЦСКА! Днес е твоят ден. Колко народ искаше да ти прави вечен помен, а пък ти ги надживя. Колко те блъскаха, ритаха, обиждаха: кой с миризливите си обувки, кой с рамене и лакти, кой с думи - правеха го хем фриволно, хем жестоко. Колко много искаха да те зачеркнат от картата на света и там да остане една голяма дупка уж за назидание, уж за нещо друго. Просто да остане празно. Какво толкова им пречиш - така и не разбрах. Какво толкова им направи?...
С какво толкова накърни честта им?... Защо чак такава омраза, която преливаше, пушеше?... Защо чак толова злост...
Какви глупости изговориха за теб. Какви интриги ти спретваха. Как почти изправиха една цяла държава срещу теб - ей така, вместо държавата да си гледа законите, да си гледа престъпниците, убийците, корумпираните, без
Те тръгнаха да се занимават с теб. Усмихни се, ЦСКА! Днес е твоят ден. Помниш ли как те обявиха, че ти не си на народа? Ей така, щракнаха с пръсти и го направиха. Все едно спират продажбата на някаква марка лютеница или салам.
Как изкараха всички, които те обичаха, селяни. Родени по язовири, товарни вагони и плевни, които не могат да четат и пишат, които са нечленоразделни...
Как се опитаха да те отъждествяват с партии, класи, конгреси. Колко им беше удобно това през последните осемнадасет години. Как изпадаха в обща възбуда, как се разтреперваха от вълнение, как разнищваха фабулите на живота през теб. Все едно си някакво опитно зайче, пръкнало се ей така, и всеки може да си прави с него каквото реши, всеки може да си избива комплексите върху него, всеки може да те ранява за щяло и нещяло в зависимост от настроението си или от душевната си нагласа...
Да тогава ти беше слаб, раним донякъде, объркан...Дори много слаб. Изкараха те какъв ли не. Създаден от няколко честни офицери, те ти преписаха всички злини, всички несъвършенства, всички несъответствия на света. Как го правеха само финно, уж че е за доброто на България, уж че животът без теб ще бъде прекрасен. И дори много повярваха на това. Някои дори те предадоха. Избягаха от теб, отрекоха се от теб, започнаха да те оплюват... Други пък си мълчаха и не смееха да гъкнат. Трети ти гледаха сеира и само се подсмихваха.
Но нищо, проститутки винаги ще има...
Усмихни се, ЦСКА! Днес е твоят ден. Днес е денят на всички, които са били с теб през годините. И никога не са те оставяли. Независимо от убеждения, политически виждания, душевни тегоби, тъги. Никога не са си го и помисляли да те сменят, защото ще им бъде по-удобно, по-уютно, по-комфортно. Просто са те обикнали ей така - дали от пръв поглед, дали заради нещо друго. Всеки по различен начин, но толкова искрено е дошъл до теб. И това си е просто любов. А любовта е най-невъзможното за изследване чувство у хомо сапиенс. Но дори и това беше подложено на съмнение, на дисекция. Дори и на това му спретнаха някакви дискусии. Решиха пак с лека ръка да го оборят. Дори се опитаха да докажат, че това не е любов, а някаква партийна повеля. Представяш ли си?! Започнаха да вадят документи, архиви, дори те направиха дете на този или онзи. Въобще не повярваха, че това наистина не е нищо друго, освен просто, единствено и само любов.
Но не им се сърди, такива бяха времената - хем много интересни, хем много гадни, хем много екзотични, хем въздухът се пореше от омраза и слуз. Само жалкото е, че те никога не видяха в теб аристократа, който само махаше с ръка и толкоз. Но не видяха и килограмите тъга, които износваше през тези години. Просто не те разбраха, а и не искаха, а и не им и трябваше...
Усмихни се, ЦСКА! Днес е твоят ден. Днес е денят на всички, които те отстояваха в себе си. Денят на твоята публика, която никога не написа, че мрази някого, а само, че обича.
Която през всичките тези години първо гласуваше с твоята бюлетина, а после за всякакви партии, партийки и коалицийки. Която постепенно се превърна в обществото ЦСКА - за да съхрани единственно и само илюзията, че ти ще бъдеш завинаги. Че хлапето с червено шалче утре ще заведе своето хлапе, както някога баща му него.
Че просто никога повече няма да позволи ти да стоиш на стената, да си правят експерименти с теб и да се гаврят. Да ти обясняват, че си хермафродит или нещо подобно. И после да преливат от задоволство и кикот. Просто никога.
Усмихни се ЦСКА! Днес е твоят ден. Виж как естествено потрепват дърветата в Борисовата градина!
Виж стареца, който продава онази фланелка! Виж червените шалчета, виж опънатото знаме в "Г", на което пише, че ти си едно от най-хубавите неща, измислени на света!
Чуй онова парче, в което се пее, че си някъде в сърцето.
Знам, че не е достатъчно, но все пак е повод за усмивка...
Днес е денят на нашата вярност и нашата чест
Усмихни се, ЦСКА! Днес е твоят ден. Колко народ искаше да ти прави вечен помен, а пък ти ги надживя. Колко те блъскаха, ритаха, обиждаха: кой с миризливите си обувки, кой с рамене и лакти, кой с думи - правеха го хем фриволно, хем жестоко. Колко много искаха да те зачеркнат от картата на света и там да остане една голяма дупка уж за назидание, уж за нещо друго. Просто да остане празно. Какво толкова им пречиш - така и не разбрах. Какво толкова им направи?...
С какво толкова накърни честта им?... Защо чак такава омраза, която преливаше, пушеше?... Защо чак толова злост...
Какви глупости изговориха за теб. Какви интриги ти спретваха. Как почти изправиха една цяла държава срещу теб - ей така, вместо държавата да си гледа законите, да си гледа престъпниците, убийците, корумпираните, без
Те тръгнаха да се занимават с теб. Усмихни се, ЦСКА! Днес е твоят ден. Помниш ли как те обявиха, че ти не си на народа? Ей така, щракнаха с пръсти и го направиха. Все едно спират продажбата на някаква марка лютеница или салам.
Как изкараха всички, които те обичаха, селяни. Родени по язовири, товарни вагони и плевни, които не могат да четат и пишат, които са нечленоразделни...
Как се опитаха да те отъждествяват с партии, класи, конгреси. Колко им беше удобно това през последните осемнадасет години. Как изпадаха в обща възбуда, как се разтреперваха от вълнение, как разнищваха фабулите на живота през теб. Все едно си някакво опитно зайче, пръкнало се ей така, и всеки може да си прави с него каквото реши, всеки може да си избива комплексите върху него, всеки може да те ранява за щяло и нещяло в зависимост от настроението си или от душевната си нагласа...
Да тогава ти беше слаб, раним донякъде, объркан...Дори много слаб. Изкараха те какъв ли не. Създаден от няколко честни офицери, те ти преписаха всички злини, всички несъвършенства, всички несъответствия на света. Как го правеха само финно, уж че е за доброто на България, уж че животът без теб ще бъде прекрасен. И дори много повярваха на това. Някои дори те предадоха. Избягаха от теб, отрекоха се от теб, започнаха да те оплюват... Други пък си мълчаха и не смееха да гъкнат. Трети ти гледаха сеира и само се подсмихваха.
Но нищо, проститутки винаги ще има...
Усмихни се, ЦСКА! Днес е твоят ден. Днес е денят на всички, които са били с теб през годините. И никога не са те оставяли. Независимо от убеждения, политически виждания, душевни тегоби, тъги. Никога не са си го и помисляли да те сменят, защото ще им бъде по-удобно, по-уютно, по-комфортно. Просто са те обикнали ей така - дали от пръв поглед, дали заради нещо друго. Всеки по различен начин, но толкова искрено е дошъл до теб. И това си е просто любов. А любовта е най-невъзможното за изследване чувство у хомо сапиенс. Но дори и това беше подложено на съмнение, на дисекция. Дори и на това му спретнаха някакви дискусии. Решиха пак с лека ръка да го оборят. Дори се опитаха да докажат, че това не е любов, а някаква партийна повеля. Представяш ли си?! Започнаха да вадят документи, архиви, дори те направиха дете на този или онзи. Въобще не повярваха, че това наистина не е нищо друго, освен просто, единствено и само любов.
Но не им се сърди, такива бяха времената - хем много интересни, хем много гадни, хем много екзотични, хем въздухът се пореше от омраза и слуз. Само жалкото е, че те никога не видяха в теб аристократа, който само махаше с ръка и толкоз. Но не видяха и килограмите тъга, които износваше през тези години. Просто не те разбраха, а и не искаха, а и не им и трябваше...
Усмихни се, ЦСКА! Днес е твоят ден. Днес е денят на всички, които те отстояваха в себе си. Денят на твоята публика, която никога не написа, че мрази някого, а само, че обича.
Която през всичките тези години първо гласуваше с твоята бюлетина, а после за всякакви партии, партийки и коалицийки. Която постепенно се превърна в обществото ЦСКА - за да съхрани единственно и само илюзията, че ти ще бъдеш завинаги. Че хлапето с червено шалче утре ще заведе своето хлапе, както някога баща му него.
Че просто никога повече няма да позволи ти да стоиш на стената, да си правят експерименти с теб и да се гаврят. Да ти обясняват, че си хермафродит или нещо подобно. И после да преливат от задоволство и кикот. Просто никога.
Усмихни се ЦСКА! Днес е твоят ден. Виж как естествено потрепват дърветата в Борисовата градина!
Виж стареца, който продава онази фланелка! Виж червените шалчета, виж опънатото знаме в "Г", на което пише, че ти си едно от най-хубавите неща, измислени на света!
Чуй онова парче, в което се пее, че си някъде в сърцето.
Знам, че не е достатъчно, но все пак е повод за усмивка...
Коментари
Публикуване на коментар