ПРЕВЗЕМАНЕТО НА „СИНЬОТО“

Продължаваме с още един тематичен материал от нашето списание по случай дербито с подуенските газелки в неделя. 




2 март 2000 година. „Кравай“. Традицията повелява преди поредното дерби с говедата, всичко наоколо да е в червено и келтски кръстове. Скиновете са стотици, има бригади от цяла България, най-голямата е от Плевен. Два часа преди мача за купата голямата хулиганска маса потегля към „Армията“. На „Попа“ обаче вместо да завият наляво по бул. „Левски“, групата продължава направо по „Графа“ към... „Синьото“. Един уплашен пътен полицай пита: „Накъде бе, момчета? Защо натам?“, а Шмиргела му отговаря: „Ей сега ще разбереш!“





Атаката на синята крепост е брутална, говедата се разпиляват за секунди, а осмелилите се да дадат отпор са премазани от червеното торнадо. Говедата бягат като обезумели из целия парк и околностите на стадиона, някои от сериозните им хора влизат по околните магазини и аптеки, правейки се на клиенти, за да избегнат боя. Много подуенци гризват дървото качествено, но и доста се измъкват, показвайки завидни спринтьорски качества. Бягащите са преследвани чак навътре в Борисовата градина, до появяването на родната полиция, когато гаврата е прекратена и червената бригада бива екскортирана до „Армията“.





На терена подуенската измет побеждава с гол на Осмокласника, но малцина рогати се радват истински на успеха, тъй като все още не са се окопитили от преживения ужас. В интервюта след мача пребитите подчовеци се оплакват на журналистите: „Как можа да се случи такова нещо?“, „Къде беше полицията?“, „Къде е държавата?“ и т.н. Унижението е пълно, а при спомена за тази атака говедата треперят и до днес.





 Този ден е записан със златни букви в историята на ултрасите и хулиганите от Сектор Г! 


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации